Посвещение
Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата, и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
На 4 април 2019 година се навършват 100 години от рождението на поета Веселин Ханчев. Тази годишнина стана повод клуб "Млади родолюбци" да припомни кой е той.
Веселин Симеонов Ханчев е български поет и публицист от 20 век.
Биографични бележки
Роден е на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и право в Софийския университет (1941 г.). В периода 1944-45 г. участва във Втората световна война. Заема длъжностите: литературен уредник (1938–43 г.) във в. „Литературен клас“, началник на отдел за литература и изкуство в Радио София (1945 г.), драматург в Народната опера (1949–51 г.) и в Сатиричния театър в София. Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава (1962–64 г.) и Париж (1964–66 г.).
За пръв път Веселин Ханчев печата през 1934 г. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, а след 1944 г. — на всички периодични литературни издания. В първата му стихосбирка „Испания на кръст“, посветена на Испанската гражданска война (1936–39 г.), преобладава пацифистичният протест. Етап в творческото развитие на Ханчев е стихосбирката „Стихове в паласките“ — лиричен дневник на героизма и мъжеството на българския войник във Втората световна война. Гражданските и интимните вълнения на поета винаги са в единство и хармония. Ханчев е автор на пиеси — „Злато“, „Отровен гълъб“, „Двамата и смъртта“, и на нереализирания филмов сценарий „Крали Марко“. Превежда „Героична комедия“ от Е. Ростан (1961 г.), творби от френски (Жак Превер) и руски поети. Негови стихотворения са преведени на немски, полски, румънски, руски, украински, унгарски, френски, чешки, японски и други езици.
Умира на 4 ноември 1966 г. в София.